„СЛОВА ГОВОРЯТ”
Алексей Иванович Недогонов (1914-1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДУМИТЕ ГОВОРЯТ
Войник утолява жажда,
щом бие го знойна беда.
По руски, по български даже
казваме ние – вода.
На три разрежете самуна,
пъдете далече глад сляп...
И с руска, и с българска дума
казваме ние – хляб.
Нерви железни мъжки
закрилят народ и страна:
по руски, по български също
пушка е дума една.
Когато в атака тръгнем
за каузата ни добра,
по руски и български звънва
победният вик: „Ура!”
Ще доживеем победа,
празник нашир и надлъж
по руски и български ведър
със смисъл един и същ.
И в мирния час ще налеем
на масата чаши с вино:
по руски и български грее
чувство за радост едно.
След походи мощни свободно
ще литне над мирен всемир
на двата славянски народа
победоносният пир!
Ударения
ДУМИТЕ ГОВОРЯТ
Войни́к утоля́ва жа́жда,
штом би́е го зно́йна беда́.
По ру́ски, по бъ́лгарски да́же
ка́зваме ни́е – вода́.
На три́ разреже́те саму́на,
пъде́те дале́че глад сля́п...
И с ру́ска, и с бъ́лгарска ду́ма
ка́зваме ни́е – хля́б.
Не́рви желе́зни мъ́жки
закри́лят наро́д и страна́:
по ру́ски, по бъ́лгарски съ́што
пу́шка е ду́ма една́.
Кога́то в ата́ка тръ́гнем
за ка́узата ни добра́,
по ру́ски и бъ́лгарски звъ́нва
побе́дният ви́к: „Ура́!”
Ште доживе́ем побе́да,
пра́зник наши́р и надлъ́ж
по ру́ски и бъ́лгарски ве́дър
със сми́съл еди́н и съ́шт.
И в ми́рния ча́с ште нале́ем
на ма́сата ча́ши с вино́:
по ру́ски и бъ́лгарски гре́е
чу́вство за ра́дост едно́.
След по́ходи мо́штни свобо́дно
ште ли́тне над ми́рен всеми́р
на два́та славя́нски наро́да
победоно́сният пи́р!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Недогонов
СЛОВА ГОВОРЯТ
Солдат утоляет жажду
в знойные холода.
По-русски и по-болгарски
мы говорим – вода.
Разрежь на троих буханку,
чтоб воин в теле окреп…
По-русски и по-болгарски
мы произносим – хлеб.
Кроме железных нервов,
нам в помощь железо дано:
по-русски и по-болгарски
пушка – слово одно.
Когда мы идем в атаку,
над боем разносят ветра
по-русски и по-болгарски
воинственный клич: „Ура!”
Мы доживем до победы,
и встретит нас торжество,
по-русски и по-болгарски
смысл одинаков его.
Мы в мирный час ликовани
поставим на стол вино:
по-русски и по-болгарски
равно пьянит оно.
После могучих походов
пусть облетит весь мир
двух славянских народов
победоносный пир!
1944 г.
---------------
Руският поет Алексей Недогонов (Алексей Иванович Недогонов) е роден на 19 октомври/1 ноември 1914 г. в гр. Грушевск, сега гр. Шахти, Ростовска област. Работил е като миньор. Учи в литературния институт „Максим Горки” (1935-1939 г.). Публикува поезия от 1932 г., първите му публикации са във в. „Вперёд”. Сътрудничи на издания като „Комсомольская правда”, „Новый мир”, „Знамя”, „Звезда”, „Смена”, „Огонёк” и др. Участник е като редови боец във Финската война (1939-1940 г.), а във Великата отечествена война (1941-1945 г.) е военен кореспондент на в. „За нашу победу” и в. „Советский воин”. При посещението му в България през 1944-1945 г. пише поетичен цикъл със стихове, посветени на страната, сред които „Храмът на Свети Николай на Шипка”, „На Шипка е спокойно” и др. Член е на Съюза на съветските писатели (1946 г.). Носител е на Държавна награда на СССР за поемата му „Флаг над сельсоветом” (1947 г.). Автор е на стихосбирката „Простые люди” (1948 г.). Умира трагично на 13 март 1948 г. в Москва.